Общината е разположена в североизточната част на област Търговище. С площта си от 840,429 km2 е най-голямата сред 5-те общините на областта, което съставлява 31,01% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

на юг – община Омуртаг;
на югозапад – община Антоново;
на запад – община Попово;
на север – община Лозница, област Разград;
на североизток – община Хитрино, област Шумен;
на изток – община Шумен и община Велики Преслав, област Шумен;
на югоизток – община Върбица, област Шумен.

Топографска карта на община Търговище
Природни ресурси
Релеф
Релефът на общината е равнинен, хълмист и ниско планински с преобладаваща надморска височина между 150 и 300 m. Територията ѝ попада в южните части на Източната Дунавска равнина и крайните северни части на Източния Предбалкан.

В северните части на община Търговище са разположени крайните южни разклонения Разградските височини. В тях, на 2,5 km северно от село Миладиновци се намира най-високата им точка – 481,6 m.

В крайните североизточни части на общината се простират най-южните разклонения на Самуиловските височини. На 1 km югоизточно от село Твърдинци височината им достига до 436,8 m.

Западните райони на общината се заемат от източните, най-високи части на Лилякското плато, най-издигната част на цялата Дунавска равнина. Височината им достига до 516,9 m, разположена на 2 km североизточно от село Александрово.

Южно от Разградските височини и източно от Лилякското плато е разположено хълмистото Търговишко поле, което обхваща около половината от територията на общината. В него, на границата с община Велики Преслав, източно от село Надарево в коритото на река Врана се намира най-ниската точка на община Търговище – 112 m н.в.

Южно от Лилякското плато в пределите на общината попадат североизточните, най-високи части на платото Кедикбалкан (част от Източния Предбалкан) с максимална височина връх Гюрген 577 m, разположен на 700 m южно от село Пайдушко.

Южно от Търговишкото поле и източно от пролома на река Врана се издига Преславска планина, разположена в северната периферна ивица на Източния Предбалкан. В нея, на 3 km северозападно от село Копрец се намира най-високата точка на община Търговище – връх Големия вис (Коджакус) 689,4 m[1] н.в.

Южно от планината, на територията на община Търговище се простира най-северната част на хълмистата историко-географска област Герлово.

Води
Основна водна артерия на общината е река Врана (68 km, ляв приток на река Голяма Камчия), която протича през нея с почти цялото си течение. Тя води началото си от 567 m н.в., на 1 km южно от с. Тъпчилещово, община Омуртаг. До село Пролаз протича в широка долина, след което пресича в североизточно направление западната част на Преславска планина с дълбок пролом. След като излезе от пролома долината ѝ става широка, като прави голяма, изпъкнала на север дъга и постепенно завива на югоизток през Търговишкото поле. В долното си течение протича по южното подножие на Шуменското плато. Влива се отляво в река Голяма Камчия на 86 m н.в. до село Хан Крум. След град Търговище коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги. Площта на водосборния ѝ басейн е 938 km2, което представлява 17,5% от водосборния басейн на река Голяма Камчия. Основните ѝ притоци на територията на община Търговище са: Керизбунар (Съединенска река, 24 km) и Калайджи (Осенка, 22 km).

Река Керизбунар (Съединенска река, 24 km) води началото си от Разградските височини, от 462 m н.в., на 400 м североизточно от връх Канарата (землището на село Миладиновци). Протича в югоизточна посока в широка долина като пресича най-южната част на област Разград (община Лозница), преминава през язовир „Съединение“ и отново се завръща на територията на област Търговище. Влива се отляво в река Врана, на 129 m н.в. между селата Алваново и Пробуда. Площта на водосборния ѝ басейн е 214 km2, което представлява 22,7% от водосборния басейн на река Врана.

Река Калайджи (Осенка, 22 km) води началото си от западната част на Преславска планина, от 566 m н.в., на 2,2 km югоизточно от село Стража. До селото тече на север в дълбока и залесена долина, а след него посоката ѝ става североизточна и долината ѝ се разширява. Източно от град Търговище долината ѝ е коригирана с водозащитни диги, а посоката ѝ – източна. Влива се отдясно в река Врана на 112 m н.в., на 1,5 km източно от село Надарево. Площта на водосборния ѝ басейн е 93 km2, което представлява 9,9% от водосборния басейн на река Врана. Неин основен приток е Кралевска река (22 km). Тя извира от централната част на Преславска планина, от 625 m н.в., на 500 m югоизточно от връх Шааретян (687 m). Протича в североизточно направление, до село Кралево в дълбока и залесена долина, а след селото в широка долина заета от обработваеми земи. След село Дългач коритото ѝ е коригирно с водозащитни диги. Влива се отдясно в река Калайджи на 117 m н.в., на 400 m североизточно от село Надарево. Площта на водосборния ѝ басейн е 66 km2, което представлява 71% от водосборния басейн на река Калайджи.

Общия брой на язовирите в общината е 37, като по-големи са Бели Лом (частично), Росина, Съединение, Фисека, и др[2].

Защитени територии, почви
Според държавното лесничейство, стопанистваните и охраняеми гори представляват 190 км2[3]. Общината разполага с 31 защитени природни обекти, от тях 6 са забележителности. Ловно – туристическият район на територията на общината е 3000 декара, площта на курортните гори разположени в местността Боаза са 17 декара[4]. По-голяма част от територията е покрита със сиви горски почви, също голяма част заемат черноземните почви, около реките и деретата се срещат алувиално-ливадни почви.

Животински свят
Животинският свят на територията на общината се характеризира с типични представители на фауната на Източната Дунавска равнина. Фаунистичният състав е твърде разнообразен. Срещат се сърни, елени, диви свине, лисици, язовци, вълци и др. Голямо разпространение имат гризачите: зайци, мишки, лалугери. Птичият свят показва голямо разнообразие на видове. Едни от тях обитават горските масиви, а други – полския район. Обект на лов представляват яребици, пъдпъдъци, гълъби, гургулици, а от едрия дивеч – сърни, елени, диви свине. В язовирите на общината има предимно шаран, толстолоб и сом.