Община Пещера е разположена в подножието на северозападните склонове на Западните Родопи, сред площ от 135,4 кв. км. Намира се в южната част на Пазарджишка област. Град Пещера е център на Общината, в която влизат селата Радилово, Капитан Димитриево и Свети Константин. Градът се намира в полите на Родопите, сред живописната Пещерска котловина прорязана от Стара река на 20 км от Пазарджик, 40 км от Пловдив и на 125 км от София.

Туризъм

Пещера привлича посетители с красивата си природа и разнообразието от културно-исторически забележителности. Град Пещера е част от Пазарджишка област и се намира в северното подножие на Родопите, като е удобен изходен пункт за достигане до Брацигово и Батак - известни с отличните условия за почивка близо до природата и интересните си забележителности. Град Пещера предоставя условия, както за зимни почивки, така и за планински походи, еко туризъм и възстановителна релаксация сред природата, лов и риболов. Близо до града са разположени защитените местности и резервати – „Купена”, „Мантарица”, „Беглика”, пещерите „Снежанка” и „Юбилейна”, редица останки от тракийски племена, останки от древните крепости „Перун”, „Киево кале”, „Тамбара”, „Гагово дере” и „Свети Никола”, могилата „Банята”, край с. Капитан Димитриево. В града и околностите му се намират параклисите „Света Марина”, „Света Неделя”, „Свети Атанас”, „Свети Никола”, „Свети Спас” „Свети Георги”, „Св. Елена и Константин”,  „Свети Илия”, „Света Варвара”, „Свети Равноапостоли”. В гр.Пещера и населените места на общината могат да бъдат посетени редица църкви – „Света Петка”, „Света Богородица”, „Свети Димитър”, както и „Свети Тодор Тирон” – с.Радилово и „Света Неделя” - с. Кап.Димитриево. На разположение на туристите са и Историческия музей „Пещера”, „Часовниковата кула”, средновековната крепост „Перистера”, разположена на хълма „Света Петка”.

Развитието на туризма в гр.Пещера е обусловено от историческото наследство, геоложки строеж, климат, природни феномени и животински видове, характерни за района, от изградената инфраструктура и материална база.

Зоните за туризъм са: крепости, природни резервати, музеи, религиозни храмове, туристически пътеки, маршрути и пещери.

Общинският исторически музей е основан на 22.06.1969 год. със статут на музейна сбирка. Експозицията е разположена в пет зали - археология, възраждане, национално – освободително  движение и нова история. Притежава богата колекция от над 8 000 експоната, разкриващи живота на територията на общината от периода на неолита.  През последните години особено внимание се отделя на археологията , раздел праистория. С пет свои уникални предмета от праисторията музея взе участие в изложбата “Златна Тракия” в Брюксел, открита на 03.03.2002 год. с което Пещера намира своето място в културната история на Европа.

- Музейна сбирка е открита и функционира и в село Радилово – отразяваща историята на селото и неговото активно участие в Априлското въстание /1876/ г. Има специална експозиция на Лейди Странгфорд, което се помещава в единствената запазена болница, построена от нея след потушаване на Априлското въстание.

- Музей на Армъните /власи/ - притежава богата етнографска сбирка която отразява бита и нравите на тази етническа група живееща в Пещера.

Художествена галерия “Проф. Веселин Стайков“ е създадена през февруари 1996 год. Фонда на  същата наброява над 300 картини, от които най – ценни са дарените картини на проф. В. Стайков, от неговото семейство, което е уникален случай, без аналог, за градчета като Пещера. Тук се съхраняват творби и на художниците Владимир Рилски,Никола Димитров, Стоян Раканов, Мира Лехчавска, Елена Грънчарова, Илия Тончев и др.

Часовникова кула „Сахата“ - построена между 1650 и 1710г.Тя е втората по възраст в България, след кулата на “Сахат тепе” в Пловдив и построяването й е свързано с нуждите на еснафа и необходимостта от отчитане времето на занаятчийските и тъ­рговски заведения. Кулата е един от символите на гр. Пещера. През 2022г. кулата е реновирана и са извършени активни дейности по опазване на архитектурно-строителния паметник, в резултат на което се запази максимално автентичния му вид.

Пещера „Снежанка” - Пещера „Снежанка” е част от „Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз”. Пещерата се намира на 5 км югозападно от град Пещера, в Баташката планина, Западните Родопи. Тази труднодостъпна пещера е наречена подземен дворец и е една от седемте най-големи благоустроени пещери в България. Открита е на 3 януари1961 г. Дължината и е 220 м и заема площ 3130 кв.м. и има над 600 000 сталактити. Богата е на сталагмити, сталактити, сталактони, драперии, синтрови езерца. Най-големият сталактит е дълъг 1,27 м. „Снежанка“ се състои от няколко красиви зали: Залата на виметата, Голямата зала, Музикалната зала, Каменната гора, Зала на гълъбите и Зала на китайските фенери свързани със Срутището, над което минава мост. Във Вълшебната зала, покрита със снежнобял кристален синтър, природата е създала фигурка, оприличавана на приказната героиня. Името на пещерата идва от снежнобелия синтър. В средата на пещерата има кръгли огнища, до които са намерени предмети от ранножелязната епоха и кости на животни. Траките са я ползвали като убежище от врагове.

Антична и средновековна крепост „Перистера” - Крепостта е ранно-византийска и датира от IV-VІ век. Разположена е на 0.8 km северно от центъра на град Пещера , на хълма „Св. Петка“, кръстен на намиращата се в подножието му църква „Св. Петка“. Крепостта заема пространство около 3-4 декара. Тя е обитавана от древните траки, като проучванията  сочат, че там е имало тракийско светилище. За наличие на останки от крепостта съобщават Стефан Захариев и Константин Иречек, съответно през 1870г. и 1883г. първите проучвания са направени от служители на Регионалния исторически музей – Пазарджик през 1954г. Жилища на занаятчии и хора, които се грижат за крепостта са открити в подградие около цитаделата. Три златни съкровища и множество теглилки са открити по време на разкопките. Това дава основание на археолозите да смятат, че в крепостта са събирани данъци, а също така и мито за ползването на пътя, който е бил предназначен за военни части и търговци, които са плащали, за да го ползват. Освен златни монети са открити различни части от облеклото на древните войници, върхове на стрели, фибули, 80 питоса, накити. Намерени са фрагменти от надписи, мраморни детайли от сградите, глинени и стъклени съдове. Открито е бронзово кандило със средновековен кръст. Името й – Перистера, означава „гълъб“. Според местна легенда името Перистера се свързва с героичната саможертва на дъщерята на тракийски жрец, която първа от съплеменниците си полита от зъберите на последната незавладяна беска крепост, обсадена от римските легионери, запазвайки свободата си. Дълги години завоевателите не успели да узнаят името й и я кръстили Перистера – сестрата на скалния гълъб.

Крепост „Перистера“ е обявена праз 2014г. за паметник на културата с национално значение, а от 22 май 2014г. е отворена за посещения.

Музей на социалистическите автомобили - Отваря врати през 2016 година и предлага на съвременно общество да разгледа експонати от времето на социализма. Мястото е страхотно и може да се насладите на уникални автомобили, а за живелите по времето на социализма и хубави спомени.  За удобството на посетителите има хотел, бар и ресторант. Сред експонатите са предмети и автомобили, които ще Ви потопят в социалистическата епоха.

Планински курорт „Св.Котстантин”  Създадено през 1901 год. с указ на цар Фердинад. Намира се на 18 км. западно от гр. Пещера на 1350 м. надморска височина. Днес на курорта са изградени много почивни станции, хотели, и над 1300 частни вили. Летовището създава прекрасни възможности за зимни спортове с изградените ски-влекове и скиписти, а близкият язовир „Батак” осигурява отлични условия за летен плаж и риболов, благоприятстващ развитието на спортен и рекреационен туризъм. Св.Константин се доказва във времето като курортно селище за целогодишно ползване. В населеното място има условия за зимни спортове, а през летния сезон е център на редица младежки спортни състезания, ученически зелени училища и други. Ежегодно  се провеждат мероприятия с много богата фолклорна програма.

Новосъздаденото населено място е известно със своя мек климат и красива природа.

 Болницата на Лейди Странгфорд - особено значим паметник на архитектурата в село Радилово. Тя е построена през 1876 г. и е една от шестте болници, създадени от английската благодетелка в България след потушаване на Априлското бъстание.

Географската даденост, със своя мек климат, с многобройни пещери, с изобилни води, гъсти гори, с добри условия за лов и риболов, нахо­дища на различни руди, обяснява човешкото присъствие от времето на неолита.

Тук пещерата „Снежанка” си съжителства с гордо извисяващите се красиви скали на местност „Стенето”. В околността има и други пещери и скални образования, за които със сигурност има доказателства ,че са обитавани от дълбока древност. Тук са открити находки, които потвърждават първобитно поселение. Намерени са останки и от древни зверове. В потвърждение, че на това късче земя в едно са се слели история, религия, култура, география и екология е и експозицията на Историческия музей на Пещера. Симбиозата е логична , защото природата е дала самото име на града. Смята се  ,че името на града произтича от  думата „пещера”. Съществува още едно предположение за названието на града, една от най-красивите легенди, свързана с историята на Пещерската котловина – легендата за Перистера – сестрата на скалния гълъб. Името Пещера и до днес се изписва като Перистера на някои гръцки карти.

Старият  римски път от  Филипополис /Пловдив/ за Никополис ад Нестум /Гоце Делчев/  е минавал през планинските проходи над Пещера. Съвсем близо до римския път, в чертите на града се намира крепостта „Перистера” определена като „късно антична” от  ІV – VІ век, а също и важна резиденция на император Юстиниан І Велики.

Нашия район съхранява още една значима римска забележителност – римския мост над р. Стара река. На изток от крепостта  се издига напълно запазен  римски мост. Векове наред по каменната му настилка са минавали римски легиони, мирни кервани със стоки,  нашественици. и др. А той си стои, сякаш недокоснат от времето, като вековен паметник на римския строителен гении.

От втората половина на ІV век пр.Хр., когато е възникнало първото селище до днес град Пещера е създавал своето минало, настояще и бъдеще.

Една от най – светлите страници от културната история на нашия град, в епохата на Възраждането е Пещерската архитектурно – строителна школа /ПАСШ/. Нейните строители са сътвори­ли най – хубавите паметници на монументалната архитектура в Тракия в това число и в Пещера – църкви, манастири, чешми, къщи, училища, читалища, кули и др.

В града ни има 40 архитектурни обекта, обявени от НИПК и Министерството на културата за архитектурни паметници с местно значение.

През 2002 г.  храма “Св. Димитър” – строен в периода от 1825 до 1831г. е утвърден за архитектурен паметник на културата от Национално значение - признание за Пещерската архитектурно – строителна школа.

Забележителен архитек­турен, възрожденски паметник е и Часовниковата кула построена между 1650 и 1710г. /според арх. Л.Тонев/. Тя е втората по възраст в България, след кулата на “Сахат тепе” в Пловдив и построяването й е свързано с нуждите на еснафа и необходимостта от отчитане времето на занаятчийските и тъ­рговски заведения.

Интересни сгради в архитектурно отношение са Ста­рата поща, къщата с часовника, сградата на метоха, читалищната сграда, сградата на Районния съд. Всички те с изключение на „Метоха” са строени в началото на 20 век.

Пещера е център на община. Града отстоява на 130 км. от София, на 45 от Пловдив и на 20 от Пазарджик. Пътищата са удобни , а Пещера е последна спирка на жп. линията Пловдив – Пещера. Наблизо са и Батак, Брацигово и Велинград. В града има 5 хотела и два басейна.

Химическата, винарската, обувната, шивашката и дървообработващата промишленост определят структурата на икономическата промишленост в населеното място.

Икономиката се гради върху основата на няколкото индустриални предприятия, останали от времето преди демократичните промени – Биовет АД, ВП БРАНДС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ - АД. Сега картината се допълва от бързо разрастващите се и проспериращи фирми на българския и международния пазар от леката промишленост и търговското обслужване, които оформят стопанския облик на Пещера. Бурното стопанско развитие  е причина за ниската безработица и добрия стандарт на живот в Пещера.