Община Варна се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Варна.

История
Основна статия: История на Варна
Територията на общината е една от най-древно населените в България. В общината са намерени материали от средния и от късния палеолит, от мезолита, халколита и от бронзовата епоха. Открити са римски терми (II в.), римска баня (III—IV в.), ранно християнска базилика с мозайка от V в., некрополи и останки от жилища, черкви и др. (V—VI в.), раннобългарски защитен вал (Аспарухов вал VIII в.), старобългарски манастир (X—XI в.).

На територията на общината, през VI век пр. Хр. като древно-гръцка колония възниква град Одесос. През. III—II в пр. Хр., достига голям икономически разцвет, сече свои монети. От VII век се нарича със славянското име Варна. Към края на VIII век територията на общината е включен в пределите на Първата българска държава. След покръстването (864 г.) става важен християнски център. Към 971 г. територията на общината попада под византийска власт. В края на XII век за известно време общината е превзета от цар Асен I (1187 – 1196), а през март 1203 г. е освободена от цар Калоян (1197 – 1207). През XIII—XIV век е здрава крепост и важно търговско пристанище на българската държава, посещавано от венециански и генуезки кораби. През 1366 г. крепостта е обсаждана безуспешно от граф Амедей VI Савойски. Около 1369 г. територията на общината е в пределите на Добруджанското княжество. През 1389 г. пада под османска власт. През 1399 г. градът е опустошен от татари. Тук през 1444 г. се води Варненската битка между обединените християнски войски и турците. Българското население на общината участва в Търновското въстание 1598 г. Постепенно селищата придобиват ориенталски облик със смесено население. Варна става административен център и най-силната крепост на западния бряг па Черно море. По време на Руско-турската война 1828 – 29 след 3-месечна обсада е превзет от руските войски. След изтеглянето им по силата на Одринския мир 1829 г., българското население от общината се изселва в Бесарабия и Южна Украйна. През Кримската война 1853 – 56 градът е база на английските и френски войски за действията им срещу Русия. От края на I пол. па XIX век в икономическия и просветения живот на общината настъпва подем. На 27 юли 1878 г. Варненската крепост е предадена на русите и общината е освободен от османската власт.

От архивните материали на общината се вижда, че към 1845 г. в града функционира институт Гръцка община. По същото време е известно, че се активизира гръцкото просветно дело. Общината съществува до времето около Първата световна война. Архивният фонд на Варненската Гръцка община не е запазен цялостно, но са достъпни протоколи от заседания на старейшините (1886 – 1890), от заседания на съвета на общината (1890 – 1908), книги за финансите на общината, списък на имотите и данъците по тях, приходо-разходни книги, книги за длъжниците и наръчна книга за заседанията на настоятелствата. Съществуват и списъци на учителите в гръцките училища, училищни дневници, програма на преподавания материал, статистически сведения за училищата (1894 – 1895), годишни отчети на училищното настоятелство, книга за разходите за поддържане на училището. Запазени са списъците на гръцките енориаши на църквата „Св. Никола“, която е била под гръцко екзархическо ръководство, а също така и описи на иконите и църковните одежди, книги за черковни приходи, книга за ежегодните вноски на владишки данък, списък на акционерите в строежа на манастира „Св. св. Константин и Елена“ (1885) и преписка по заведеното от Окръжната постоянна комисия дело за собственост на същия манастир.[1]

Еврейската община съществува отпреди Освобождението на града от османска власт. През 1921 г. към нея се влива Ешкеназката (на немските евреи) община. Нейното предназначение е да опази еврейската религия, да се грижи за просветата на подрастващите, да подпомага бедните еврейски граждани и емигранти евреи, изпаднали в нужда, да поддържа духа за връщане на евреите в Израел. Общината се ръководи от Централната консистория в София.

Архивният ѝ фонд е запазен цялостно. Той съдържа разнообразни документи, сред които преписка относно подпомагане от страна на ционистите в България на евреи-емигранти от Съветска Русия (1921 – 1922), преписки с Консисторията за загиналите в Първата световна война евреи, за участието в демонстрациите против Ньойския договор, преписки с градоначалника за антисемитски и фашистки прояви в града (1934 – 1935), сведение за институтите в Палестина (1939 – 1940).