Град Суворово отстои на 34 km северозападно от град Варна, на 56 km югозападно от град Добрич и на 59 km източно от град Шумен.

Община Суворово е разположена в северната част на Варненска област. Територията ѝ се характеризира с умерено континентален климат. Релефът е равнинен, като общината заема югозападната част на Добруджанското плато. Урбанистичната структура се характеризира с малко на брой населени места и водеща роля на общинския център. Жителите на общината са 7686. Разпределени са в 9 населени места: град Суворово и селата Чернево, Баново, Просечен, Николаевка, Левски, Изгрев, Дръндар и Калиманци.

Общата площ на общината е 216 km², като обработваемата площ е 61%, гори 15%, водни площи (язовири) 0,3% и 4,3% заета от пътища. Надморската височина е до 200 – 300 m. Ветровете са с преобладаваща северна, североизточна и северозападна посока. Това практически не допуска вредни емисии от химическите заводи в Девненската низина. Районът на град Суворово е едно от населените места в България с най-много слънчеви дни в годината.

Почвите в Суворово са карбонатни, средно мощни черноземи, с хумусен хоризонт до 60 – 70 cm. Имат тежък механичен състав, неразпрашена структура, със съдържание на хумус от 4,03 до 5,06%.[3]

История
В хода на Руско-турската война от 1768 – 1774 при Козлужда (Везир-Козлуджа)[4] се състои важно сражение между руската армия под командването на Александър Суворов и Михаил Каменски, и турската армия под ръководството на Хаджи Абдур Резак. В сражението Суворов овладява височина в тила на турския лагер, а после с поддръжката на пехотата на корпуса на Каменски разгромява войската на Абдул-Резак. Руснаците губят 209 души, а турците 1200. Тази битка е решаваща за кампанията от 1774 г. и води до сключването на Договора от Кючук Кайнарджа, който освен териториални придобивки за Русия, ѝ дава правото да покровителства православните християни на Балканите.

При Освобождението името на селото е Козлуджа, като според историка от началото на ХХ век Васил Миков това е турцизирана форма на по-старото Козица.[5] През 1891 г. селото е включено в избирателна община на Варненския общински съвет.[6]

Запазени са сведения от 1913 г. относно действията на румънската войска, завзела селото по време на Междусъюзническата война.[7] Името на селището се споменява в редовния печат и през 1915 г. във връзка с работата на местната църква.[8] През 1930 г. в селото се провеждат събрания срещу политиката на Демократическия сговор.[9]

През 1934 г. селището е преименувано на Новградец (Заповед 2820 на Министерство на вътрешните работи и народното здраве от 09.08.1934 г., обн. в ДВ, бр. 109 от 14.08.1934 г.) След кооперирането през 1948 г. в селото е основано поделение на Районния кооперативен съюз във Варна.[10]

Хора от Новградец по време на събора във Варна, 28.08.1939
Сегашното име Суворово (Указ 288 на Президиума на Народното събрание от 17.06.1950 г., обн. в ДВ, бр. 144 от 20.06.1950 г.) е в чест на руския пълководец Александър Суворов. От 7 септември 1984 г. Суворово е със статут на град