Община Сливен се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Сливен. Общината е най-голямата по площ в България със своите 1366,63 km², след нея е Столична община с 1348,90 km²

География
Географско положение, граници, големина
Общината заема централната и югоизточната част на област Сливен. С площта си от 1366,63 km² е най-голямата сред 4-те общини на областта, което съставлява 38,56% от територията на областта и същевременно най-голямата по площ община в България. Границите ѝ са следните:

на североизток – община Котел;
на изток – община Стралджа, област Ямбол;
на югоизток и юг – община Тунджа, област Ямбол;
на югозапад – община Нова Загора;
на запад – община Твърдица;
на северозапад – община Елена, област Велико Търново и община Антоново, област Търговище.
Природни ресурси
Релеф
Релефът на общината е разнообразен – равнинен и ниско хълмист в южната ѝ част, ниско и средно планински в северната. Поради голямата си територия тя заема части от пет физикогеографски области на България – Стара планина, Сливенската котловина, Средна гора, Горнотракийската низина, а крайният ѝ северозападен район в Предбалкана.

Към Старопланинската физикогеографска област в община Сливен попадат части от 5 орографски единици. Крайните ѝ западни райони, на запад от прохода Вратник, се заемат от най-източните части на Елено-Твърдишка планина (най-източната част на Средна Стара планина) В нея, на около 3 km западно от местността Агликина поляна, се издига връх Соуджака (1213 m), най-високата точка на цялата община. На изток от прохода Вратник се простира Източна Стара планина. В пределите на община Сливен попадат части от 4 нейни планини. Първата и най-високата е Сливенска планина с връх Българка (1180,5 m, най-високата точка на цялата Източна Стара планина), извисяващ се северно от град Сливен. Планината с много малко изключение изцяло влиза в пределите на общината. На север тя се простира до дълбоката и тясна долина на река Луда Камчия, на изток – до Сливенския проход, на юг със стръмни склонове се спуска към Сливенското поле, а на запад дълбоката долина на Беленска река я отделя от Елено-Твърдишка планина. На север от долината на Луда Камчия на територията на община Сливен се простират крайните южни най-високи части на Котленска планина – 1106,6 m до прохода Вратник. Районът източно от Сливенския проход и южно от долината се заема от най-западната част на Стидовска планина с връх Калинка (938,1 m). Югоизточно от Сливенския проход се простира планината Гребенец, която на изток достига до Марашки проход. С изключение на част от северните ѝ склонове, тя изцяло попада в пределите на община Сливен, а на юг се спуска стръмно към Сливенската котловина. Най-високата ѝ точка е връх Гаваните (1034,3 m), който се намира североизточно от село Сотиря.

Крайният северозапад на общината (землищата на селата Зайчари, Стара река и Средорек) попада в пределите на Предбалкана, като тук релефът е предимно хълмист.

Южно от Стара планина се простира обширната (830 km²) Сливенска котловина, чиято западна и средна част влиза в пределите на община Сливен. От ниското вътрешнокотловинно възвишение Хамамбаир (югоизточно от Сливен) котловината се разделя на две части – Сливенско поле на запад, което е по-високо и което изцяло е на територията на община Сливен, и Стралджанско поле на изток, което е по-ниско и западната част на което е в нейните предели. В него югоизточно от село Желю войвода, в коритото на река Тунджа, се намира най-ниската точка на община Сливен – 130 m н.в.

Южно от долината на река Тунджа и Сливенската котловина се простират крайните източни, най-ниски части на Сърнена Средна гора, която завършва в завоя на река Тунджа с уединеното възвишение Таушантепе (Зайчи връх, 256,7 m). Най-високата точка на Сърнена Средна гора на територията на община Сливен е връх Чаталджа (561,9 m), разположен югозападно от село Струпец, на границата с община Нова Загора.

Крайните южни райони на община Сливен, на юг от Сърнена Средна гора, се заемат от най-североизточната част на Горнотракийската низина – източната част на Новозагорското поле.