Община Руен се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Бургас.

География
Географско положение, граници, големина
Общината се намира в северната част на област Бургас. С площта си от 689,937 km2 заема 5-о място сред 13-те общини на областта, което съставлява 8,9% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

на изток – община Поморие;
на юг – община Айтос;
на югозапад – община Карнобат;
на запад – община Сунгурларе;
на север – община Смядово от област Шумен и община Дългопол и община Долни чифлик от област Варна.
Релеф, води, климат, почви, минерални ресурси, природни забележителности
Релеф
Територията на общината изцяло попада в пределите на Източна Стара планина, като преобладаващият релеф е предимно хълмист и ниско планински. В пределите на общината се включват части от пет съставни планини на Източна Стара планина. Северозападната част е заета от югоизточните склонове на Върбишка планина, като тук северозападно от село Люляково се издига най-високата точка на общината връх Ръкойка (725 m). Южно от долината на река Луда Камчия в югозападната част на общината се простират крайните североизточни склонове на Карнобатска планина с максимална височина от 646 m югоизточно от село Скалак. Североизточната четвъртина е заета от най-западните части на Камчийска планина с връх Каменяк (627 m) южно от село Каменяк и Еминска планина с връх Мандрабаир (621 m) южно от село Снягово. Най-югоизточната част на общината е заета от североизточните склонове на Айтоска планина с най-висока точка връх Голяма Кокарджа (404 m), разположен източно от Айтоския проход.

Между Еминска планина на север и Айтоска планина на юг се простира широката и плоска долина на горното течение на Хаджийска река, като тук в нейното корито се намира и най-ниската точка на общината – 60 m н.в. Средната надморска височина е 302 m.

Води
Цялата община попада в Черноморския водосборен басейн. Най-голямата река в общината е Луда Камчия, която протича на протежение от 39 km от югозапад на североизток. Реката навлиза в общината южно от гара Люляково и до село Дъскотна тече в широка долина с по-стръмни десни и полегати леви брегове. След Дъскотна реката протича през лудокамчийския пролом, който завършва северно от село Добромир с „опашката“ на язовир Цонево. Основните ѝ притоци са десни: Голяма река, вливаща се югозападно от село Дъскотна, Балабандере, вливаща се в язовир Цонево югозападно от село Добромир и най-горното течение на река Елешница, вливаща се в Камчия на територията на област Варна.

Югоизточната част на общината попада във водосборния басейн на Хаджийска река, която води началото си от Еминска планина, североизточно от общинския център село Руен. Тук тя протича с горното си течение в широка и плоска долина, заето от обработваеми земи.

Освен от по-горе споменатите реки водните ресурси на общината се формират и от 15 микроязовира и водоема с местно значение, които представляват ресурс за развитие на поливно земеделие и възстановяване на хидромелиоративната система. Общината се намира в район с продължителни летни засушавания, които водят до изчерпване на подпочвените водни запаси.

Климат
Климатът е умереноконтинентален с преобладаващо черноморско влияние в източната част на общината. Средните годишни температури варират от 8 °C във високопланинските части до 11 °C по долината на река Луда Камчия. Средната температура през месец януари е около 1 °C, а през месец юли – 24 – 26 °C. Зимата е сравнително мека поради близостта до морето, пролетта – хладна, лятото е горещо с голям брой слънчеви дни, а есента е продължителна и топла.

Почви
Най-разпространени са канелените горски почви, а северните части от общината са заети от излужени и сиви горски почви. Канелените и планинските горски почви са водопропускливи, характеризират се с маломощен хумусно-алувиален слой и са подходящи за отглеждането на топлолюбиви интензивни култури като слънчоглед, тютюн, лозя и трайни насаждения. В районите на разпространението им ерозионните процеси са засилени. По поречията на реките има планинско-ливадни и алувиално-ливадни почви, подходящи за отглеждане на зеленчуци и овощни култури, фъстъци, технически култури.

Полезни изкопаеми
Община Руен е сравнително бедна на полезни изкопаеми. Южно от общинския център е разположено голямо находище на глина за строителна керамика. Кариери за добив на камък за строителството и варовик функционират край село Добромир.

Природни забележителности
Защитените територии са представени от природните забележителности:

„Чудните скали“ (скално образувание), на десния бряг на река Луда Камчия, северно от село Добромир;
„Костенурката“ (площ 0,1 ха, скално образувание), в долината на река Балабандере, северно от село Заимчево;
„Свинската глава“ (площ 0,5 ха, скално образувание), в долината на река Балабандере, северно от село Заимчево;
„Професора“ (площ 5 ха, скално образувание);
„Трите цера“ (площ 1,5 ха, естествено находище на червен божур).
Население
Коефициентът на възрастова зависимост за общината (45,4) и е по-нисък от средната стойност на показателя страната (46,2), а участието на двата компонента (лица под 15 г. и лица над 65 г.) е с минимален превес на лицата в над трудоспособна възраст. През периода 1999 – 2002 г. се наблюдава благоприятна промяна в стойността на показателя, като за сравнение през 1999 г. коефициентът на възрастова зависимост е бил по-висок от средното за страната (49,3 срещу 47,2).

Възрастовата структура на населението в община Руен е по-благоприятна в сравнение с повечето други общини, като през 2021 г. в под трудоспособна възраст са 4766 души (17,54%), в трудоспособна възраст са 17 117 души (62,98%), а в над трудоспособна възраст са 5297 души (19,48%).[1]

Етническият състав на населението е: турски етнос 85%, български етнос 7%, роми 8%, като общината се нарежда на трето място в страната по концентрация на население от турския етнос. Ромското население е концентрирано в селата Руен, Вресово, Дъскотна, Ръжица, Ябълчево. Ромите живеят в компактни групи от 200 – 400 души, като при тях процесите на десоциализация са засилени поради трайното отпадане от пазара на труда и високото равнище на безработица.