Общината е разположена в централната част на област Пловдив. С площта си от 342,657 km2 заема 8-о място сред 18-те общините на областта, което съставлява 5,72% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

на север – община Калояново;
на североизток – община Раковски;
на юг – община Садово, община Родопи и община Пловдив;
на запад – община Родопи;
на северозапад – община Съединение.
Природни ресурси
Релеф
Релефът на общината е изключително равнинен, като територията ѝ попада в пределите на Горнотракийската низина. Община Марица е най-равнинната община в България, като денивелацията ѝ е 64 m. Максималната ѝ височина се намира в крайния северозапад – 207,1 m, северозападно от село Строево, а минималната – 143 m, разположена в коритото на река Марица, югоизточно от село Маноле.

Води
Водните ресурси са представени от повърхностните и подземните води, които имат различно широко приложение. Повърхностните води – реки, речни течения, открити водни площи и канализационната напоителна система, заемат 5,46% от територията на общината. На югозапад и югоизток в пределите на общината попада част от левия бряг от средното течение на река Марица. На нейна територия Марица получава отляво три по-големи притока, които протичат през нея с долните си течения: река Потока, вливаща се южно от село Костиево; река Пясъчник, протичаща през село Труд и вливаща се в Марица в североизточната част на град Пловдив и река Стряма, протичаща покрай селата Трилистник и Маноле и вливаща се в Марица южно от последното.

Други открити водни площи са предимно язовирните системи при селата Труд, Граф Игнатиево и Войводиново и някои малки стопански язовири, разпръснати по цялата територия на общината – естествено свързани с каналите от ННС и ВКМ, подхранвани от язовирите Пясъчник, Домлян и речните течения. Повърхностните водни площи, освен за общото си предназначение се ползват за напояване, рибовъдство и са традиционни естествени развъдници на водолюбиви птици и животни.

В землището на с. Войводиново има регистрирани два сондажа за минерална вода, която лабораторно е определена като „трапезна“.

Поземлен фонд
Най-голямото поземлено богатство на общината са земеделските земи, които заемат 81% от площта ѝ. Почвите са представени предимно от алувиален, ливаден и алувиално-ливаден тип. Тяхната комбинация в съчетание с температурната сума за вегетационния период от 4400 °C позволява на тези терени да се отглеждат високодобивни, топлолюбиви земеделски култури, традиционни за Тракийската низина. Земеделските земи са обработваеми (ниви, ливади, овощни градини, малко лозя и др.) и необработваеми (мери, пасища, дерета и оврази). Малка част от обработваемите земи са некачествени и непригодни за земеделски нужди (песъчливи образувания и преовлажнени терени – резултат от природни явления; засолени почви – резултат от неправилна обработка на земята). Плодородието на почвите и големият дял на земеделските обработваеми земи определят предимно селскостопанския характер на поминъка в общината.

Горите и горските територии са слабо представени в община „Марица“ (около 1,8% от общата територия). По предназначението си горите са: защитни, рекреационни, за дивечопроизводство и ловуване и горски земи – поляни и храсталаци. Разпространени са по поречието на реките, покрай населените места и стопанските обекти, покрай пътищата и в изолирани случаи – островно сред обработваемите земи. Гори за дърводобив няма. Интерес представляват горите по поречието на река Марица и по поречията и устията на реките Стряма, Потока, Пясъчник, и при село Труд – рекреационни и за ловуване.

Флора и фауна
На територията на общината има „защитени територии“. Сега почти цялата и територия е усвоена за селскостопанска дейност. От някогашните гори (цяр, кафяв габър, полски ясен и полски бряст) са запазени малки групи и единични екземпляри. Интерес представлява малка гора от дъб в с. Маноле (някогашен център за семенен материал) Влажните зони около язовирната система Труд – Войводиново са сборно място преди отлитане на юг за Черния щъркел.

История
Като административна единица Община „Марица“ е млада община, но историческите корени на селищата са дълбоко в древността. Те са били населени още през неолита и халколита. Според един от най-ревностните изследователи на най-старата история на Пловдивския край Петър Детев, нашите далечни предшественици били добри земеделци и скотовъди, занима­вали се с лов и риболов. Доказателство за това са и намерените предмети при разкопките на праисторическото селище при с. Труд, възникнало още през V хи­лядолетие пр.н.е.

Северозападно от селото в м. Балджийката има некропол от осем тракийски могили. В края на петдесетте години на миналия век в м. Бончови храсти бяха разкрити останки от тракийско светилище и 14 оброчни плочки на Тракийския Херос и Аполон. Според Лили Ботушарова, те били произведени от мес­тни тракийски каменоделци през II и III век след Христа и предоставят интерес­на информация за бита и културата на дребните траки.

През 1970 година при прокарването на канал между селата Труд и Строево е открит неизвестен за науката граничен камък с надпис, касаещ древното тра­кийско селище Бендипара. Мястото отстои на километър от надгробната Проклинова могила. Буквите в граничния сиенитен знак са дълбоко врязани и изписването им издава ръката на вещ каменоделец. В превод текстът гласи: „Съгласно обожественото решение са поставени от Квинт Атрий Клоний, легат на Августите и пропетор, посредством Мукий Вер, границите на земите на Бендипара". Границите на Бендипара са били поставени от тогавашния управител на провинция Тракия между 211 и 217 година, когато римската империя е била управлявана от Септимий Север и двамата му ненавиждащи се един друг синове Каракала и Ге­та. Идентична информация носят и двата по-рано намерени гранични знака на Бендипара при селата Строево и Калояново. Така че древното тракийско селище Бендипара трябва да се търси в земите, заключени между Труд, Строево и Калояново.

В съседното село Строево се намират пет надгробни могили. Две от тях са известни като Змей могили. Константин Иречек предполага, че пътят от Филипопол за Хисаря е минавал през селото. Значително антично селище е съществувало и западно от селото, в близост до т.нар. Голяма могила, която в края на XIX век била разкопана и ограбена от иманяри. Вероятно оттук е и част от висок мрамо­рен релеф на мъж в естествена големина, който сега се пази в Пловдивския археологически музей. Изключително интересни тайни крият и земите около Скутаре. Оттам е една миниатюрна бронзова статуетка на тракийския бог Зевс Збелитиурд, твърде рядко срещан в земите на Тракия. Подобен релеф преди много години бил открит насред Рим на Ексвилинския хълм, където по традиция чуждестранни­те легионери в римската армия, сред които имало и много траки, имали собствени светилища, посветени на техните върховни божества. Релефът представлява Зевс Збелитиурд с брада и дълга коса, гол и прав. В дясната си ръка той държи дъ­лъг жезъл, а в лявата – триъгълна набраздена мълния. Мраморният релеф сега се пази в Капитолийския музей В Рим. Същият този толкова рядко срещан Зевс Збе­литиурд ни гледа и от изключително ценната за тракологията бронзова стату­етка, висока едва петнадесетина сантиметра, която била намерена през 1923 го­дина В оризищата на Скутаре. Статуетката, която сега се пази в Пловдивския археологически музей, представя в доста необичайна светлина гръмовержеца и Властелин на Вселената, изваян като млад мъж с красиво хармонично тяло.

От района на Скутаре е и мраморната пътна колона, отбелязваща трасето на най-важния път, пресичащ Тракия и свързващ Филипопол с Константинопол. От гръцкия надпис се разбира, че въпросната милиарна колона била издигната в околностите на Филипопол по време на римския император Гордиан III (238 – 244), когато наместник на Тракия бил Помпоний Магиан. На същата тази колона Филипопол е обозначен като „най-блестящата метрополия на римската провинция Тракия".

Изключително интересен за науката се оказа и намереният преди години край Рогош релеф на дребния индоирански бог на светлината и правдата Митра който в края на I век след Христа бил изключително почитан в римската армия. Релефът от грубозърнест варовик представя Митра като бикоборец.

Би било сериозен пропуск да не споменем широкоизвестната в българската наука праисторическа селищна могила Разкопаница край Маноле датираща от бронзовата епоха. Следи от праисторически селища са открити и край селата Войводиново, Войсил, Бенковски и на други места в община Марица. Тяхното по-нататъшно изучаване може да стимулира развитието на културния туризъм в общината.

Запазени са спомени за отминалите векове – предания за Султан Мурад и наследника му Баязид, за дядо Манол, чийто дух витае в село Маноле, за майстор Трифон от Калековец, за съратника на Апостола – Дядо Иван Абаджията от с. Царацово.

Селищата и църквите на общината помнят стъпките на легендарния син на България Васил Левски. Трилистник, Маноле, Манолско Конаре, Скутаре и Рогош съхраняват ценен исторически материал, който дава възможност да се проследи развитието на архитектурата, строителството, лозаро-винарството, тъкачеството. Маришките села съхраняват богато наследство от легенди, невероятни истории, където реалното и митичното се преплитат. Чудодейните рецепти за билколечения, баянията против различни злини и гаданията са части от културната съкровищница на общината.