Община Ихтиман се намира в Западна България и е една от съставните общини на Софийска област.

География
Географско положение, граници, големина
Общината се намира в югоизточната част на Софийска област. С площта си от 541,775 km2 е 3-та по големина сред 22-те общини на областта, което съставлява 7,65% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

на север – община Елин Пелин и община Мирково;
на североизток – община Панагюрище, област Пазарджик;
на югоизток – община Лесичово, област Пазарджик;
на юг – община Костенец;
на югозапад – община Самоков;
на запад – Столична община, област София.
Природни ресурси
Релеф
Релефът на общината е равнинен, хълмист, ниско и средно планински, като по-голямата част от територията ѝ попада в пределите на Ихтиманска Средна гора, а малка част – в Същинска Средна гора.

Централната част на община Ихтиман се заема от Ихтиманската котловина. Тя има форма на равнобедрен триъгълник, обърнат с върха си на югоизток, като дължината ѝ е около 16 km, а максималната ширина „в основата на триъгълника“ – до 10 km. Простира се в централната част на Ихтиманска Средна гора между Вакарелска планина на северозапад и ридовете Белица на североизток, Ветрен (Еледжик) на югоизток и Септемврийски на юг-югозапад. Площта ѝ е около 106 km2, а средната ѝ надморска височина е от 620 до 700 m. Оградните ѝ склонове са с различни наклони и размери – към Вакарелска планина са по-полегати и дълги, а към Септемврийски рид – резки, стръмни и праволинейни, ориентирани по дължината на ясно изразен разсед. Централните ѝ части са заети от обширно заравнено акумулативно поле (Ихтиманското поле). Склоновете ѝ са изградени от гнайси, гранити, пясъчници и конгломерати, а основата – от неоген-кватернерни утайки. Образувана е в резултат на тектонско потъване в края на горния плиоцен и кватернера.

Северозападно от Ихтиманската котловина в пределите на община Ихтиман попада по-голямата част от Вакарелска планина, по билото на която преминава участък от Главния вододел на България. Нейната най-висока точка връх Острец (Сиврибаир, 1088,3 m) се намира в най-югозападната ѝ част, на границата със Столична община, на около 3 km южно от село Борика.

Североизточно от Ихтиманската котловина са разположени южните части на ниско планинския рид Белица. Неговият най-висок връх Голямата Икуна 1220,9 m е разположен северно от село Белица, на границата с общините Елин Пелин и Мирково.

Районът южно от проломната долина на река Мътивир и югоизточно от Ихтиманската котловина се заема от северозападните части на рида Ветрен (Еледжик). Най-високата му точка връх Бенковски 1185,8 m се намира на около 4 km по права линия източно от село Мирово, на границата с община Костенец.

Южно и югозападно от Ихтиманската котловина в пределите на община Ихтиман попадат северните стръмни склонове на дългия и тесен Септемврийски рид. В най-западната му част, на около 4 km югозападно от село Венковец, на границата с Самоков и Костенец се издига най-високият му връх Тръна 1276 m, който е и най-високата точка на община Ихтиман.

В най-източния край на общината, източно от дълбоката долина на река Тополница се простират крайните югозападни части на Същинска Средна гора. Тук, на границата с община Панагюрище, на около 4 km североизточно от село Нейкьовец се намира връх Истирьовска чукура 893,6 m.

Южно от село Мухово, на границата с община Лесичово, в коритото на река Тополница е разположена най-ниската точка на община Ихтиман – 328 m н.в.

Води
В северната част на общината, по билото на Вакарелска планина и рида Белица преминава участък от Главния вододел на България, като около 90% от територията ѝ спада към Беломорския водосборен басейн, а останалите 10% – към Черноморския водосборен басейн.

В източната част на община Ихтиман, на протежение около 10 km, от север на юг протича част от средното течение на река Тополница (ляв приток на Марица). В този си участък реката тече в дълбока проломна долина между Същинска Средна гора на изток и рида Ветрен (Еледжик) на запад. В най-тясната част на пролома, при село Мухово е изградена преградната стена на големия язовир Тополница. В пределите на община Ихтиман попада южната му (долна) по-голяма част.

Най-големият приток на река Тополница е река Мътивир (61 km дължина, 412 km2 водосборна площ), която изцяло протича в пределите на община Ихтиман и отводнява близо 3/4 от територията ѝ. Тя се образува на 42°30′56″ с. ш. 23°45′04″ и. д. и 693 m н.в. от сливането на три реки – Ръжана (лява съставяща), Мешковица (средна съставяща) и Баба (дясна съставяща), на 1,3 км югозападно от село Ръжана, в непосредствена близост до автомагистрала „Тракия“. За начало се приема река Баба, която извира в западната част на Вакарелска планина, на 963 m н.в., на 1,3 km западно от село Борика. Първите 2 km река Баба тече на север, а след това до сливането си с останалите две реки – на изток в тясна и дълбока долина. След образуването си река Мътивир завива на югоизток и след 3 km навлиза в Ихтиманската котловина под името Голяма река. В този си участък коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги. На 2 km северно от село Мирово завива на североизток, напуска Ихтиманската котловина, навлиза в дълбокия пролом Серсемкале между ридовете Белица на северозапад и Еледжик на югоизток и се влива в западния ръкав на язовир „Тополница“ на 393 m н.в.