Община Бяла Слатина се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на област Враца.

География
Географско положение, граници, големина
Общината е разположена в източната част на област Враца. С площта си от 545,51 km2 заема 2-ро място сред 10-те общини на областта, което съставлява 15,08% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

на юг – община Роман;
на югозапад – община Враца;
на запад – община Борован;
на север – община Мизия и община Оряхово;
на изток – община Кнежа и община Червен бряг от област Плевен.
Релеф, води
Релефът на общината е предимно равнинен, а в южната част хълмист. Територията ѝ условно попада в две физикогеографски области на България – Западната Дунавска равнина и много малка част в Западния Предбалкан.

Южната част на община Бяла Слатина, на юг от долината на река Скът попада в най-северната част на Западния Предбалкан. Тук в нейните предели се простират части от два ниски полупланински рида. По границата с община Враца се издигат североизточните склонове на рида Врачански венец и тук западно от село Драшан се намира най-високата точка на общината – 463 m н.в. На около 6 – 7 km североизточно и успоредно на него в посока от северозапад на югоизток се простира друг предбалкански рид – Дреновица с максимална височина 364 m, разположена източно от село Драшан, на границата с община Червен бряг. По неговото северно подножие условно се прокарва границата между Западната Дунавска равнина и Западния Предбалкан.

Останалата близо 2/3 част от община Бяла Слатина се заема от обширната равнинна част на Западната Дунавска равнина, като малкото на брой малки реки и суходолия текат в плитки и широки долини. Северозападно от село Галиче, в долината на река Скът (десен приток на Огоста) се намира най-ниската ѝ точка – 63 m н.в.

Основна водна артерия на общината е река Скът, която протича през нея с цялото си средно и част от долното си течение. Тя навлиза в общината западно от село Комарево, при село Бъркачево завива на север, а в град Бяла Слатина – на северозапад. В района на селата Алтимир и Галиче прави два големи меандра и напуска общината северозападно от последното. Южната част на общината се отводнява от Габерска река и нейните малки притоци, която е ляв приток на река Искър. На множество малки реки и дерета, основно притоци на Скът, са изградени десетки микроязовири („Под селото“, „Лековит кладенец“, „Руменя“ и др.), водите на които се използват основно за напояване на обширните земеделски земи.