Община Самоков се намира в Западна България и е една от съставните общини на Софийска област.

География
Географско положение, граници, големина
Общината се намира в южната част на Софийска област. С площта си от 1209,859 km2, което съставлява 17,09% от територията на областта, е най-голямата сред 22-те ѝ общини. Община Самоков е 4-та по площ община в България след Община Сливен, Столична община и община Добрич-селска. Границите ѝ са следните:

на североизток – община Ихтиман;
на изток – община Костенец и община Долна баня;
на юг – община Якоруда и община Белица, област Благоевград;
на югозапад – община Рила, област Кюстендил;
на запад – община Дупница и община Сапарева баня, област Кюстендил;
на северозапад – община Радомир и община Перник, област Перник;
на север – Столична община, област София.
Геология
Геоложката история на Самоковската котловина преминава през няколко етапа. Вертикалните и хоризонталните движения на земната кора създават тази релефна форма в едно много далечно минало, а впоследствие екзогенните процеси я моделират и дооформят. Котловината представлява периферна наложена депресия с неоген-кватернерска възраст, потънала по система от разседи. Както върху повечето земи с подобна форма, през плиоцена тук се е плискало сладководно езеро. Оттогава и през кватернера от планината започват да се утаяват мощни алувиални и ранно-ледникови наслаги. Котловинното дъно е плоско, запълнено от флувиоглациални наслаги от изток и алувиални на запад, северозапад, където е поречието на река Палакария.

Съществуват и съвременни релефообразуващи процеси. В средата на котловината се издигат възвишения с тектонски произход. Едно от тях – възвишението Ридо, което днешните жители на града са превърнали в крайградски парк, който продължава към връх Дъбова глава (1127,2 m), който въпреки че някои смятат за предпланински склон на Рила, е маст от Шипочански рид (или Шипочан), който на свой ред е планински рид в най-югозападната част на Ихтиманска Средна гора, който осъществява връзката на Средна гора с Рила.[1] Този гол сега връх някога е бил покрит с трудно проходима дъбова гора, откъдето е наследил и името си. Наблизо е връх Борич 1100 m, а от другата страна на града е Продановският рид (1027,6 m). Името му идва от съседното село Продановци.

Природни ресурси
Релеф
Релефът на общината е равнинен, средно и високо планински.

Централната част на община Самоков се заема от Самоковската котловина. Тя е разположена между планините Рила (на юг), Верила (на югозапад), Витоша (на северозапад), Плана (на север) и Шипочански рид, част от Ихтиманска Средна гора (на изток). На север чрез Панчаревският пролом на река Искър се свързва със Софийската котловина. На запад чрез Букапреслапската седловина (1109 m) се свързва с Радомирската, на югозапад чрез Клисурската седловина (1025 m) – с Дупнишката котловина, а на югоизток чрез Боровецката седловина се свързва с Костенецко-Долнобанската котловина. Котловината има неправилна форма, наподобяваща изпъкнала на югоизток дъга с дължина от 55 km и максимална ширина 10 km. Площта ѝ е около 185 km2, а средната ѝ надморска височина – 950 m, което я прави една от най-високите котловини в България. Състои се от западна – Палакарийска (Палакарска), и източна – Искърска част. Западната част има посока изток-запад, а източната – север-юг. Искърската (Източна) част се състои от Горно и Долно Самоковско поле, свързани помежду си чрез късия Калковски пролом. Долното Самоковско поле е залято от водите на язовир „Искър“.

Южно от котловината се извисяват най-високите части на Рила планина, като в пределите на община Самоков попадат участъци от четири от петте ѝ дяла. Източно от дълбоката долина на река Бели Искър се простира Източния дял. Тук се извисява най-високата точка на България и Балканския полуостров – връх Мусала 2925,4 m. Районът между долините на реките Бели Искър на изток и Леви Искър на запад се заема от северните части на Централна Рила – връх Голям Скакавец 2711 m, а между Леви Искър на изток и Черни Искър на запад и север се простират северните склонове на Северозападна Рила със своя първенец връх Мальовица 2729,3 m, разположен на границата с община Рила. Между долината на Черни Искър на юг, Самоковската котловина и Клисурската седловина на север е разположен най-ниският дял на Рила – Лакатишка Рила (Доспей планина) с връх Зекирица 1733,8 m, издигащ се на около 1 km северно от хижа „Вада“.

Между Клисурската седловина на юг, Букапреслапската седловина на север и Самоковската котловина на североизток се простира планината Верила – връх Голям Дебелец 1414,5 m, разположен на около 1 km източно от село Яребковица.

Крайният северозапад на община Самоков между Букапреслапската седловина на юг и седловината Ярема (1295 m) се заема от южните склонове на планината Витоша. Максималната ѝ височина в пределите на общината е 2195 m, намираща се на границата със Столична община и община Перник.

В северната част на община Самоков попада около 2/3 от територията на Плана планина. На запад чрез седловината Ярема тя се свързва с Витоша, на изток със стръмни склонове се спуска към дълбоката долина на река Искър и язовир „Искър“, а на юг склоновете ѝ са полегати и постепенно потъват в Самоковската котловина. Най-високата ѝ точка на територията на община Самоков е 1315,3 m, разположена на около 6 km източно от село Ковачевци.

Източният район на община Самоков, между Самоковската котловина на запад и Боровецката седловина на юг се заема от крайните югозападни, най-високи части на Ихтиманска Средна гора. Между долините на реките Искър на запад и десния му приток Шипочаница на изток, язовир „Искър“ на север и Боровецката седловина на юг, в посока север-юг е разположен Шипочанският рид с максимална височина от 1312 m, намиращ се на 500 m северно от Боровецката седловина. Източно от него се простират западните и югозападните части на рида Шумнатица. Неговата най-висока точка от 1392,6 m се намира само на 1,5 km източно от най-високата точка (1312 m) на Шипочански рид|Шипочанския рид. Двата рида са най-високите в Ихтиманска Средна гора и я свързват с Рила.[2]

Южно от рида Шумнатица и източно от село Марица, в коритото на река Марица, се намира най-ниската точка на община Самоков – 674 m н.в.

Води
Територията на община Самоков принадлежи към двата основни водосборни басейна на България – Черноморския и Беломорския. Главният вододел на България в нейните предели следи билото на Витоша в югозападна посока, слиза до Букапреслапската седловина, преминава по цялото било на планината Верила, пресича Клисурската седловина и по билото на Лакатишка Рила (Доспей планина) достига до най-високите части на Рила. Тук следи границата на общината с общините Сапарева баня, Дупница, Рила, Белица и Якоруда и при Маришки чал отново навлиза в пределите на община Самоков. Тук посоката му е северна, като преминава през връх Мусала, слиза до Боровецката седловина, следи западното било на рида Шумнатица и североизточно от село Ново село напуска територията на община Самоков. По този начин около 80% от площта на общината принадлежи към Черноморски водосборен басейн, а останалите около 20% – към Беломорския водосборен басейн.

Основна водна артерия на община Самоков е река Искър (десен приток на Дунав), принадлежаща към Черноморския водосборен басейн и протичаща през нея с част от горното си течение. Река Искър се образува от сливането на реките Черни Искър (лява съставяща) и Бели Искър (дясна съставяща), на 500 m северно от село Бели Искър, на 1047 m н.в. Веднага след това навлиза в източната част на Самоковската котловина, пресича я от юг на север и преди да се влее в Искър и язовир „Искър“ напуска нейните предели. Основните ѝ притоци на територията на общината са реките: Черни Искър, Бели Искър, Мусаленска Бистрица, Палакария и Шипочаница, които, с изключение на последната, изцяло протичат през територията на общината.

Река Черни Искър (23 km) води началото си от Езерото на чистотата в Рила, като събира водите си от обширния циркус между Зелени връх и връх Харамията, североизточно от връх Дамга, на около 2510 m н.в. под името Прави Искър. Тече в североизточна посока в дълбока залесена долина, преминава през малката Говедарска котловина и на 500 m северно от село Бели Искър, на 1047 m н.в., се съединява с идващата отдясно река Бели Искър и двете реки дават началото на река Искър. Площта на водосборния ѝ басейн е 237 km2, което представлява 2,7% от водосборния басейн на река Искър.

Река Бели Искър (28 km) изтича от Канарско езеро (на 2270 m н.в.), северно от връх Реджепица в Централна Рила. Тече в северна посока в дълбока долина със стръмни склонове и голям наклон. На 500 m северно от село Бели Искър, на 1047 m н.в., се съединява с идващата отляво река Черни Искър и двете реки образуват река Искър. Площта на водосборния ѝ басейн е 91 km2, което представлява 1% от водосборния басейн на река Искър. Водите ѝ се използват за производство на електроенергия – язовир „Бели Искър“ (ВЕЦ „Бели Искър“) и водоснабдяване.

Река Мусаленска Бистрица (19 km) изтича от най-високото (Ледено езеро) от Мусаленските езера, на 2709 m н.в., северно от връх Мусала. До курорта „Боровец“ протича в дълбока залесена долина с много голям наклон. Влива се отдясно в река Искър, на 964 m н.в., в югозападната част на град Самоков. Площта на водосборния ѝ басейн е 57 km2, което представлява 0,6% от общия водосборен басейн на река Искър.

Река Палакария (39 km) извира от южното подножие на връх Купена във Витоша, на 2015 m н.в. Тече в южна посока, а след село Ярлово – на югоизток и протича в широка долина (Палакарията) между планините Плана на североизток и Верила на югозапад. При село Белчин завива на изток, преминава през Самоковската котловина, при село Райово се насочва на североизток, а след село Широки дол на север и се влива отляво в река Искър на 827 m н.в. в близост до вилната зона „Мечката“. Площта на водосборния ѝ басейн е 402 km2, което представлява 4,7% от водосборния басейн на река Искър.

Река Шипочаница (28 km) извира от местността „Църковното“ на около 2 km северно от курорта „Боровец“. Тече на север в тясна, дълбока и залесена долина между планинските ридове Шипочан на запад и Шумнатица на изток. Влива се в най-южната част на язовир "Искър“ на 810 m н.в. на 2 km северно от село Ново село. Площта на водосборния ѝ басейн е 120 km2, което представлява 1,5% от водосборния басейн на река Искър.

Останалите 20% от територията на община Самоков принадлежат към Беломорски водосборен басейн и се отводняват от най-горното течение на река Марица. Тя води началото си от двете Маричини езера, разположени в дълбок циркус на 2378 m н.в. между върховете Манчо на югоизток, Маришки чал на юг и Близнаците на запад в Източна Рила. Надолу от езерата Марица протича с много голям наклон – над 300‰, в ледникова долина с широко дъно, като преодолява неравностите на терена с редица бързеи и водопади. След вливането в нея на река Права Марица реката тече в почти права, северна посока до навлизането ѝ в теснината между върховете Червената скала на изток и Черната скала на запад. В този участък надлъжният ѝ наклон е вече около 100‰. От кота 1400 m н.в. долината ѝ приема съвършено друга форма. Същата на места се стеснява значително, като от склоновете ѝ са надвиснали скални откоси, които ѝ придават характер на пролом. От кота 1000 m н.в. реката навлиза в местността Маришко присое, което представлява едно късо долинно уширение. Над село Радуил долината има пак характер на пролом, но участъкът е къс (между 900 и 800 m н.в.). Дотук склоновете на долината са стръмни, като наклонът им надминава 70‰. Същите са изцяло залесени със смърчови и елхови гори. Надлъжният наклон на коритото е 67,5‰. На 1,5 km източно от село Марица река Марица навлиза в Костенецко-Долнобанската котловина и напуска пределите на община Самоков.

Основен приток на река Марица на територията на община Самоков е река Ибър (19 km). Тя се образува от сливането на реките Малък Ибър (лява съставяща) и Голям Ибър (дясна съставяща) на 42°13′05″ с. ш. 23°41′40″ и. д., на 1678 m н.в. За начало се приема дясната съставяща Голям Ибър, която води началото си от 2180 m н.в., северозападно от връх Ортачал (2434 m). По цялото си протежение (с изключение на най-горното течение), протича на север в дълбока и гориста долина. Влива се отдясно в река Марица, на 867 m н.в., в югозападната част на село Радуил.