Община Добрич (позната още като община град Добрич [1] или община Добрич-град) се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Добрич.

География
Географско положение, граници, големина
Общината е разположена в централната част на област Добрич. С площта си от 109,108 km2 е най-малката сред 8-те общините на областта, което съставлява 2,31% от територията на областта. от всички страни общината граничи с община Добрич-селска. Тя е една от 9-те общини в България, в които има само по едно населено място.

Природни ресурси
Релеф
Цялата територия на общината се намира на Добруджанското плато, което се характеризира с плоски и загладени хълмове, недълбоки и широки долини с полегати склонове, разсечени от долината на Добричка река (десен приток на Суха река, преминаваща през града. Територията се разделя на две геоморфоложки области – долина в източната и североизточната част на града, която е с полегати източни и стръмни западни склонове, и хълмиста заравненост със загладени форми в останалата част от общината. Градът е разположен върху равнинен терен, като преобладават терени с благоприятен наклон – от 1,5% до 6%. По склоновете на долината на Добричка река наклоните на места в южната част на града достигат до 12 – 15%. Северозападно от града е разположен хълмът Чорчолийките с наклон на източния и северния склон 10 – 12% и много полегати склонове. По-стръмни са склоновете на долината, разположена източно от Северната промишлена зона – на места достигат до 10 – 15%. Максималната височина на общината се намира в най-южната ѝ част – Дядопейовата могила (283,5 m), а минималната – 190 m, северозападно от града в коритото на Добричка река.

Води
На територията на общината и града липсват повърхностни водни течения, като се изключи епизодичното им проявление в суходолието на Добричка река. Порьозността на льосовата покривка и окарстената варовикова основа, заедно с оскъдните валежи и слабия наклон на релефа, са комплекс от обстоятелства, определящи липсата на повърхностно течащи води и наличието на суходолия. Повърхностните води се дренират от развита речна мрежа, образувана в минали геоложки времена с ориентация на север. Гъстотата на речната мрежа е под 0,250 km/km². Модулът на оттока е слаб и се колебае от 0,5 до 1 l/s/km. Минималната му проява се обуславя от оскъдните валежни количества, значителното изпарение, водопропускливостта, льосовата и карбонатната основа и слабия наклон на релефа.

Климат
Територията на община Добрич попада в умереноконтиненталната климатична подобласт на европейската континентална климатична област. Средната годишна температура на въздуха е 10,2 °С. Абсолютният температурен минимум е отбелязан през януари – -22,7 °С, а максимумът – през август и септември – 39,1 °С. Пролетта е сравнително хладна, есента е топла поради затоплящото влияние на Черно море. През зимата е по-силно изразено въздействието на североизточните въздушни маси, което обуславя по-големите различия в термичното ниво през годината. Районът се характеризира с висока влажност на въздуха и слаби валежи – 540 mm средногодишно, с добре проявен континентален режим. Летният максимум е през юни, зимният минимум – през февруари. През лятото падат 80% от годишните валежи. Въпреки неголямата надморска височина снежната покривка се задържа до 2,5 месеца. Проявата на типични североизточни ветрове през зимата предизвиква отвяването и преотлагането на снежната покривка и натрупването ѝ във вид на дебели преспи. Широкият териториален обсег на Добруджанското плато, значителната му отдалеченост от планинските бариери на Карпатите и Стара планина от север и юг, както и отвореността му към изток и запад определят и ветровия режим. Районът се характеризира като ветровит, с нисък процент тихо време – около 20% средногодишно. Основният ветрови пренос е от северозапад, с високи скорости на зимните и ниски скорости на летните ветрове. Средната относителна влажност на въздуха е 78%. През зимния период влажността достига 85 – 86%, а през лятото спада до 68 – 69%.